Вие четете: За региона

За региона

Археологическо изследване на раннохристиянски топос на вяра в микрорегион Гела

„ Малкото археологически проучвания в околностите на с. Гела показват, че районът е бил населен още от неолита. Устойчивостта и уседналостта на траките през вековете е ярко документирана чрез резултатите от изследванията на един тракийски некропол. Повече от хилядолетие (от края на ІІ хил. пр. Хр.  до римския период) жителите на района погребват на това място мъртвите.

В древната история на Югоизточна Европа високите планини играят особена роля. Те са места за консолидация и реконсолидация на населението по време на и след нашествия и завоевания. Още Тукидид (5 в. пр. Хр.) нарича жителите на планината „независими траки”, които не се подчиняват на никакви царе, тоест живеят по племена начело със своите водачи. Трудно достъпният планински терен, поминъкът им – рударство, металургия и животновъдство, позволяват на траките от Западните Родопи да се славят като независими чак до римската епоха, а някои писмени свидетелства подсказват, че те успяват да съхранят по-голяма самостоятелност и по времето на римското господство и през Късната античност. Тези траки, обаче, не са живеели изолирани. Пречките за завоевателите са били предимство за жителите на високото плато. Теренните наблюдения и откритите до сега артефакти показват, че траките, населявали микрорегиона на с. Гела, са имали динамични търговски контакти с градовете по егейския бряг, че минаващият високопланински централен път през Родопите от района на Солунския залив и Пангей към Маричината низина, отсечка от който и сега може да се види край връх „Градище” над селото, е служел преди всичко за бързото пренасяне на стоки и технологически знания и за придвижване на войски.

Писмените свидетелства на древните автори, както и малкото археологически артефакти показват, че селските териториални общини в Родопите и частност в микрорегиона се оказват изключително жизнени в икономическо и културно отношения. Ранната християнизация на Родопите, също известна от писмените свидетелства, се доказва и археологически. Един от най-важните паметници е откритата в село Гела раннохристиянска базилика. Останките от средновековни църкви и манастир и споменната култура на жителите на района подхранват и през Възраждането вярата им, че съграждането на нови храмове е действие-дълг, завещан от предците.

В Родопите и днес се живее по микрорегиони, както в древността. Поради тази причина екипът на проекта смята, че поставянето на началото на микрорегионално проучване на с. Гела ще осигури не само възможност за устойчиво развитие на културния и екологичен туризъм и до съхраняване и нов подем на традиционните занаяти и умения. Знанието за миналото, когато планината е била най-гъсто населения и най-проспериращ район на Тракия, ще подскаже и решения за постигане на икономически и демографски стабилитет и промени в положителна посока.

Планираните в проекта проучвания ще осветлят началото на християнизацията на Европа. През Късната античност микрорегионът на Гела е възлов от гео-политическа гледна точка, тъй като е „надвиснал” над Филипи, където е проповядвал апостол Павел. Само интердисциплинни изследвания биха отговорили на въпроса какви са връзките между Филипи – духовен и културен център на брега Егейския бряг и регистрирания в микрорегиона на с. Гела. Ще получим отговор и на въпроса как траките от този регион са успели да съхранят културната си идентичност едновременно с вписването си в новосъграждащия се европейски християнски свят.” 

        Проф. Валерия Фол